Следователно цялото имущество на човека, който отишъл в чужда страна, се състояло от осем таланта. Тези таланти, както е видно от стихове 18 и 27, са били сребърни (τὸ ἀργύριον, τὰ ἀργύρια). Голцман определя стойността на цялата парична сума, дадена на робите, на 35 000 германски марки, т.е. приблизително 17-18 хиляди рубли в наши пари [1]. Други, превеждайки стойността на един сребърен талант в английски лири стерлинги, смятат, че един талант е равен на 234 лири стерлинги (една лира стерлинги е около 10 рубли в наши пари), два таланта – на 468 лири стерлинги, пет – на 1170, и следователно цялата сума е била равна на 1872 лири стерлинги, в наши пари приблизително 18 000 рубли [2].
В духовен смисъл под талант се разбирали различни способности, дадени от Бога на човека, които той трябвало да използва в служба на Бога и за да процъфтява Небесното Царство. Заимстваните от тази притча изрази – талант, талантлив, не погребвай таланта си и т.н. – са станали стереотипни, общоприети и са се превърнали в поговорка. Под талант, който се дава на хората, различните екзегети разбират всеки дар, който човек получава от Бога. Но в частните определения на това общо понятие има известна разлика. “Под таланти – казва св. Йоан Златоуст – тук се разбира онова, което е във властта на всеки (ἡ ἑκάστου δύναμις – властта на всеки): или покровителство, или имущество, или ученост, или нещо подобно”. Други пък разбират онези дарби, за които говори апостол Павел в 12-та глава на Първото послание до коринтяните.
Под “сила” (δύναμις) може да се разбира по-скоро готовността на всеки човек, неговата склонност, доброволна или недоброволна, да служи на делото на Христовото Царство, отколкото някаква положителна дарба или талант. Всички дарби или таланти обаче са дадени на човека от Бога.