(Срв. Марк 13:2; Лука 21:6).

Тъй като според Марк 13:1 само един ученик е говорил с Христос, в Марк 13:2 Той отговаря само на него. В Матей и Лука Той говори на всички ученици.

Ако учениците не могли да съчетаят мисълта за предстоящото запустяване на храма и на всички храмови сгради с тогавашното им великолепие, Христос сега само засилва изразената по-рано мисъл, като казва, че в храма ще има не само вътрешно запустяване, но и външно, че “няма да остане камък върху камък” от това, на което учениците се възхищават.

Всичко това се изпълнило буквално. Κελεύει Καῖσαρ ἤδη τήν τε πόλιν ἅπασαν καὶ τὸν νεὼν κατασκάπτειν (кесарят заповядва да се събори целият град и храмът)”, казва един еврейски историк (Йосиф Флавий, ” Юдейската война”, VII, 1, 1). По време на юдейската война и превземането на Йерусалим от Тит храмът е опожарен, а “градът е изравнен със земята”. Останали са само трите кули в двореца на Ирод и част от стената – първите като паметници на някогашната крепост на града, а вторите като защита при подновяването на обсадата. С похвална реч към войската, награди за изключителни военни подвизи, благодарствена жертва и пиршество Тит отпразнувал трудната и с много жертви постигната победа (Schürer). Йерусалим паднал през септември 70 г. сл. Хр.