Забележките по отношение на предходния стих са частично приложими и към настоящия, т.е. думите на Христос не трябва да се възприемат буквално, например, че детето не трябва да произнася думите “баща” или “майка”. Самият факт, че тук не е спомената майката, показва, че не става въпрос за обикновени семейни отношения. Христос отново има предвид единствено книжниците и фарисеите с тяхната надменност. В Талмуда има цял трактат, наречен “Авот”, т.е. изречения на “отците”. В трактата “Едуйот” (I, 4) Хилел и Шамай са наречени “отци на света” (Талмуд, пер. Переферкович. Т. 4, с. 406). В Мишна и Тосефот думата “отец” се среща като титла на много равини (Schürer, Geschichte, II, 377). Вероятно подобна титла е имала своето основание в Библията (Сир.44).
Спасителят, разбира се, говори само за това, че учениците Му не бива да наричат никого баща в равинския смисъл. Йоан Златоуст ограничава смисъла на Христовите думи по следния начин: “Това не означава, че не трябва да наричат никого баща, а че трябва да знаят кого всъщност трябва да наричат баща”. Последните думи на стиха имат различни четения: “Който е на небето” или “Който е на небесата”. Изглежда, че най-доброто четене не е нито ἐν τῷ οὐρανῷ (което при Тишендорф го няма), нито ἐν τοῖς οὐρανοῖς, а прилагателното οὐράνιος, “небесен”, възприето от най-добрите и най-нови издатели на Новия Завет.