“Недейте се нарича” – не се наричайте сами и не приемайте такава титла от другите. Думата “рави” тук е променена във втория случай на “учител”. Това не е изразено в руския и славянския превод, където ῥαββί и διδάσκαλος се превеждат по един и същи начин: “учител”. Но във Вулгата е точно: vos autem nolite vocare rabbï unus est enim magister vester. По този начин Христос не казва: “вие няма да се наричате равини, ние имаме един равин”, а говорейки за Себе Си, заменя “равин” с “учител”. Думата “равин” започнала да се свързва с “ненавистни асоциации” и започнала да обозначава хора, склонни към “словоблудство, самодоволност и догматизъм”, така че Спасителят оставя това звание с известно недоволство и по-скромно нарича Себе Си учител (διδάσκαλος). Изразът ὁ διδάσκαλος показва, че Христос тук говори за Себе Си.
В руския, славянския превод и като цяло в recepta (но не и във Вулгата) след “един е вашият учител” се добавя и “Христос”. Последното е много слабо доказано и затова обикновено се пропуска, макар че това вмъкване показва към кого се отнася древният израз ὁ διδάσκαλος. Добавката е направена по модела на стих 10. Алфорд смята, че под ὁ διδάσκαλος не се разбира Христос, а Светият Дух, въз основа на Йоан 14:26; Йер.31:33-34; Йезек.36:26-27. По този повод може да се каже, че Спасителят също нарича Себе Си учител (Мат. 26:18; Йоан 13:13-14 и др.). Добавката Χριστός, направена по смисъл, е правилна. Това се доказва и от факта, че по-нататъшните думи: “но вие сте братя” могат да се обяснят по-добре с отношението на учениците към Христос, отколкото към Светия Дух. Във всеки случай, ако Спасителят беше говорил тук за Светия Дух, то тук щеше да има премълчаване, което щеше да направи речта Му съвсем неразбираема за учениците. Изразът “но вие сте братя” изглежда по-подходящ за края на стих 9: “вие имате един Отец, Който е на небесата”; а “всички вие сте братя”.
Но за такъв пренос, който се среща само в един унциален кодекс U (от IX или X в.) и в повече от тридесет курсиви, няма достатъчно основание. Промяната на ὁ διδάσκαλος в καθηγητής, както е в стих 10, и която се среща в много ръкописи, не е доказана еднозначно.
При разглеждането на този стих много коментатори предлагат следния въпрос: ако Христос е забранил на учениците си да се наричат учители (равини), редно ли е да се търсят така наречените степени доктор, магистър и други подобни? Йероним се пита защо в разрез с тази заповед апостол Павел нарича себе си “учител на езичниците” (1 Тим. 2:7; 2 Тим. 1:11; цитатите на Йероним – 2 Кор. 5; Кол. 1, очевидно са неверни). Или как става така, че в народната реч, главно в палестинските и египетските манастири, монасите се наричат взаимно отци?
Това, отговаря Йероним, се решава по следния начин: едно е да бъдеш отец или учител по природа, а друго – по”снизхождение” (indulgentia). Ако наричаме един човек отец, ние му оказваме почит, съответстваща на възрастта му, а не го смятаме за виновник за собствения ни живот. Корнелий Лапид разсъждава: “Допустимо е да се търси степента доктор като свидетелство за знания, за да може чрез това свидетелство човек да придобие властта да учи и проповядва на хората и така да принесе по-големи плодове чрез учението и проповедта.” Ето защо Тридентският събор (Sessio 24, cap. 12) разпорежда “всички почетни длъжности и поне половината от каноничните длъжности в катедралните църкви и важните колегии да се заемат от магистри и доктори или дори от лиценциати по богословие или канонично право”. Затова Христос не казва: “не бъдете”, а: “не се наричайте учители”. “Христос, следователно, забранява не gradum doctoratus, а гордостта и самомнението, че си получил тази степен, високомерието и гордостта, когато човекът, получил степента доктор, се смята за по-висш от другите, ходи надут и презира другите, сякаш има знание и учение от себе си, а не от Христос, както правеха книжниците”.
Въз основа на думите на Христос Барнс (Barnes) възразява срещу титлата doctor divinitatis, тъй като Христос е забранил това прозвище. Но, казва Морисън, Барнс не е обърнал внимание на факта, че титлата “учител по богословие” е скромна по своето значение, както и на факта, че ако тя наистина е заслужена, не се вижда причина, поради която хората не бива да я допускат и използват.
Факт е, че в древността евреите не са имали научни степени. “Рави”, “равин” и други подобни са продукт на равинизма и фарисейството. В първоначалната християнска църква не е имало кандидати, магистри и доктори; подобни титли са били напълно чужди на първоначалната християнска древност. “Всички, приели словото, били ученици само на Иисус; в това се изразявал принципът на равенството на всички.” Христос не е бил основател на школа. Титлата doctor ecclesiae се появява в по-късните схоластични времена, а относно theologus е направено определение на Втория Латерански събор от 1215 г., според което “столичната църква трябва да има един богослов, който да преподава на свещениците и на другите Свещеното Писание и особено да ги наставлява в пастирската грижа за душите”.
Както винаги се случва, първоначално степените означавали просто “fach” (от das Fach – “предмет”, “род занятие”. – бел. ред.), дейността и заниманието на човек, който се занимава с учителство, но по-късно, от една страна, пречките и трудностите за желаещите да придобият степени, а от друга – преимуществата, които те носели, създали множество мечтатели, които, наричайки себе си доктори и учители, започнали да гледат на себе си като на богове и научни законодатели. Точно това изобличава Христос в лицето на книжниците и фарисеите, обяснявайки принципа, че никоя титла не бива да премахва у човека съзнанието за своето недостойнство, нито зависимостта на цялата му дейност от Христос като Лоза, само във връзка с Която пръчките могат да дават добър плод.