Обичайно и общо явление в човешкия живот е, че най-добрите хора много често са подложени на гонение от своите съвременници, докато потомците на последните им строят паметници и почитат паметта им като благодетели на човечеството. Това явление е толкова често срещано, че не е необходимо да се търсят конкретни примери. Христос не говори за това, което тълкува Иларий, сякаш prophetas omnes legis populus occidit. Имало е изключения, като например Илия и Елисей. Но по отношение на принципа думите на Христос са точни.
За строежа на паметници и гробници има сведения в палмирските и набатейските надписи, където той се нарича “бана” – οἰκοδομομεῖν, както в Матей. Близо до Йерусалим се намират “гробниците на Давид” (Неем. 3:16), на първосвещеника Йоан Хиркан, на Александър Йанная и много други. За да украсят гробниците с цветя в определени дни, някои хора оставяли парични суми (Schürer, Geschichte, III, S. 18 в началото).