При Лука изречението, поставено в друга връзка, има различен смисъл от този при Матей. Там лицемерите са оприличени на скрити гробове, по които хората ходят и не знаят, и вследствие на това незнание – което трябва да се подразбира в Лука – се оскверняват. В Матей гробниците не са скрити, а напротив – видими за всички и красиви, но вътре са пълни с кости и всякаква нечистота. Не е трудно да се разберат думите на Спасителя тук. Всички знаем колко красиви са гробовете, които се украсяват с различни предмети, като по този начин се отдава последна почит на починалия.
Но въпреки всички видове външна украса, никой ковчег, разбира се, не е привлекателен, иначе не би бил заровен в земята, за да се скрие от човешките очи и да се спестят на хората постоянните размисли за тъжните последици от човешкия грях. Евреите са имали малко по-различно отношение към мъртвите, отколкото ние. Докосването по принцип до мъртвите, до трупа или до ковчега е имало за последица оскверняване за седем дни (Числ. 19) и за очистване е било необходимо поръсване с прясна вода от съда, в който е била поставена пепел от червена юница, пазена за обществото на Израилевите синове. За да се предпазят от оскверняване, надгробните камъни се белязвали с гасена вар (кония). По времето на Христос това обикновено се правело в края на зимата, на първи Адар (“Шекалим”, I, 1; вж. Талмуд, пер. Переферкович. Т. 2). Така Спасителят се позовава тук на обичаите, много разпространени по онова време сред евреите.
Трябва да се отбележи, че Христос не е имал нужда да говори за самите гробове. Той използва метафората, за да характеризира хората; не за ковчезите, а за хората е можело да се каже, че приличайки на „варосани гробници“ по своето вътрешно съдържание, те външно понякога биват много красиви. Мнозина лицемери успяват да развият по време на молива и богослужение такива артистични прийоми, че човек не може да не се удиви на тяхната изящна красота. Но в живота това не пречи на такива хора да бъдат „варосани гробници“.