Предписанията за десятъка, т.е. една десета част от имуществото в полза на левитите и храма, са изложени в Лев. 27:30-34; Числ. 18:21-24, 26; Втор. 12:6-17, 14:22-29, 26:12-15. Законовите разпоредби са подробно разработени в двата талмудически трактата Маасрот (десятък) и Маасер Шени (втори десятък; виж Талмуд, пер. Переферкович. Т. 1, с. 295-362). При прочитането на тези трактати веднага става ясно, че Спасителят изобличава крайната дребнавост на фарисеите, до която те са свели общите законни разпоредби.
Така в Маасрот I, 1 се казва: “Относно десятъка е установено следното правило: всичко, което се яде, опазва и израства от земята, подлежи на облагане с десятък. И още едно правило е установено: всичко, което е храна в началото и храна в края (т.е. което е годно за храна, но едва е започнало да расте), макар и оставено в земята за по-нататъшно развитие, подлежи на облагане с десятък, независимо дали е откъснато малко или голямо; но всичко, което не е храна в началото и храна в края (т.е. което не е годно за храна в началото на растежа, а едва към края), подлежи на облагане с десятък едва от момента, в който стане годно за ядене.” По-нататък в Маасрот IV, 5 се казва: “Анасонът подлежи на облагане както на семената, така и на зеленината и обвивката на семената, а мъдреците казват: само кресонът и резухата подлежат на облагане като семена и зеленина”.
Създавайки такива дребнави правила за малки и безполезни треви, книжниците и фарисеите напълно пренебрегвали най-важното в закона – съда, милостта и вярата. Смята се, че последното изброяване на трите предмета съответства на пророчеството от Михей 6:8 и Ос. 12:6. Съдът, милостта и вярата са наречени най-важни в закона (τὰ βαρύτερα τοῦ νόμου) не защото са трудни за изпълнение – Божиите “заповеди” “не са тежки” (1 Йоан 5:3) – а просто в сравнителен план: съдът, милостта и вярата са много по-важни (βαρύτερα) от разпределянето на десятъка от мента, анасон и кимион.
Последните думи: “това трябваше да правите, и онова да не оставяте”, са доста трудни за тълкуване. Прекият смисъл е: трябваше да спазвате изискванията на съда (справедливостта), милостта и вярата, без да изоставяте плащането на десятъка. Възможно е с тези думи Христос да е искал да каже само, че десятъкът по същество е безразличен въпрос, че той може да се плаща или да не се плаща, но че има стойност, ако има съд, милост и вяра. Ако последните липсват, не самите десятъци стават осъдителни, а дребнавостта и глупостта, с която се обсъждат.
Отбелязват, че последният израз – “да не оставяте” – е по-слабо изразителен от предходния ποιῆσαι. Христос не казва: “както се изпълняват тези неща (съд, милост и вяра), така да се изпълняват и тези неща (десятъците) (ποιῆσαι)”. Отбелязват, че последният израз – “да не оставяте” – е по-слабо изразителен от предходния ποιῆσαι. Христос не казва: “както се изпълняват тези неща (съд, милост и вяра), така да се изпълняват и тези неща (десятъците) (ποιῆσαι)”. Не е необходимо да се изоставя плащането на десятък дори от най-дребните треви, освен ако това не служи за накърняване на главните добродетели – съд, милост и вяра.