Структурата на стиха е същата като тази на предишния стих. В стихове 21 и 22 се говори за особени и отделни видове клетви. Тук Христос разсъждава от гледната точка на фарисеите и книжниците. Те смятали, че някои клетви са важни и задължителни, докато други не са. Но ако разсъждаваме без оглед на това дали клетвата е по принцип допустима, трябва да потвърдим, че всяка клетва в свещени предмети всъщност е клетва в името Божие.