Смисълът е, че обърнатият от фарисеите към юдаизма езичник е два пъти по-лош от това, което е бил, и следователно е човек, два пъти по-достоен за геената от самите фарисеи. Това, разбира се, не винаги е било така. Но обикновено покварените ученици обикновено излизат изпод ръководството на покварени възпитатели (срв. Рим. 2:17-24).