Препратката е към Пс.109:1. В юдейските писания целият този псалом е свързан с Месията и се смята за месиански. Христос не опровергава правилния (в стих 42) отговор на фарисеите, които наричат Христос Син Давидов, нито смята отговора за недостатъчен, а напротив, потвърждава го, като задава въпроса Си във вид на неговото тълкуване.
Идеята, подкрепяна от някои съвременни екзегети, че този псалом по времето на Христос бил едва ли не сравнително скорошно произведение, е била напълно непозната на садукеите, както и на фарисеите. В еврейската Библия псаломът е надписан като “Ледавид мисмор” (Давидов псалом), а в гръцкия превод на Седемдесетте – също така (ψαλμός τῷ Δαβίδ).