Думите на Христос имат общ смисъл и насочват към лица, изпратени от Бога да проповядват и да привличат хората в Неговото царство. Думата κεκλημένους (призован или повикан) показва, че гостите вече са били поканени от царя преди това и пратениците е трябвало само да им напомнят за предишната покана.
Йоан Златоуст и други тълкуватели обръщат внимание на факта, че в притчата за злите лозари се казва, че Синът е бил убит от лозарите. Въпреки това във въпросната притча хората са призовани отново – на сватбеното пиршество на Сина. Това дава основание на Йоан Златоуст да смята, че първата притча се отнася за събитията, завършили с разпъването на Христос, а втората – за събитията след Неговото възкресение. “Там Той е представен като привличащ ги (хората) към Себе Си преди разпятието, а тук е представен като настоятелно привличащ ги към Себе Си дори след разпятието; и докато те трябвало да бъдат наказани с най-тежкото наказание, вместо това Той ги привлича на брачния пир и им оказва най-висока чест”. Но мисълта на Христос, която става ясна при сравняването на двете притчи, е по-дълбока. Духовното отношение на хората към Бога и Неговия духовен пир може да не прилича на отношението им към обикновените светски тържества. Една и съща богословска истина се разкрива и в двете притчи, но от различен ъгъл. В духовен смисъл страданието, смъртта и възкресението на Сина могат да бъдат приравнени към брачния празник на Агнеца (Откр. 19:7, 21:9).