“Назарет” е малък град на три дни път от Йерусалим. Ако начертаете права линия на картата от долния край на Галилейското езеро на запад до Средиземно море, Назарет е почти в средата на тази линия. Назарет е разположен на склона на планина. Бели къщи с плоски покриви се редят по планината като тераси. Планините обграждат града от всички страни. Жителите се занимават с обработване на земята, скотовъдство, бръснене и стригане, продажба на плодове и билки, поправка на обувки, ковачество, дърводелство и други занаяти. Къщите им са построени по същия начин, както в далечните векове, стените са голи и имат первази от едната страна, подовете са глинени, има пълно безразличие към прозорците, светлината обикновено влиза през отворената врата.
„да се сбъдне казаното чрез пророците“. Ако евангелистът беше казал, че поради заселването си в Назарет Иисус ще бъде наречен назарянин, обяснението на този израз не би представлявало особена трудност: тогава “назарянин” (ναζωραῖος) би означавало просто “назарянин”, “жител на град Назарет”. Тъй като Назарет е бил незначителен град и се е намирал в Галилея, също толкова незначителна и презряна, заселването в Назарет би било един от аспектите на земното принизяване на Христос. Изглежда, че именно така гледа на въпроса евангелистът, който нарича Христос „Назорей“. Обяснението в смисъла на “назир”, според което евангелистът нарича Христос назорей в старозаветния смисъл на думата, тоест човек, който е дал обетите на назорейството, трябва да се смята за несъстоятелно, защото еврейското “назир” няма никаква връзка с думата Назарет и коренните букви на двете думи са различни в еврейския език. Трудността при обяснението на въпросното място се състои в добавката, направена от евангелиста: “за да се сбъдне казаното от пророците” – тоест в това, че Матей приписва думите: „Той ще се нарече Назорей“ на пророците. На кои пророци обаче? Досега не е било възможно да се отговори на този въпрос, тъй като думите, приписани от евангелиста на пророците, не се срещат в нито един от тях. Блажени Йероним казва: “Ако евангелистът беше посочил определен пример от Писанието, той никога нямаше да каже “казаното чрез пророците”, а просто: “казано чрез пророка”. Подобно на името на Назарет (“нацар”) еврейската дума “нецер” (клон, младочка) се среща при пророците Исайя (Ис. 11:1, Ис. 14:19, Ис. 60:21) и Даниил (Дан. 11:7) – при последния означава “потомство” (на руски “клон”, в син. пр. на бълг. ез. “издънка от корена ѝ”) и няма месианско значение. В Исайя 14:19 няма месианско значение, а в Исайя 60:21 месианското значение е съмнително. Така че само едно от тези места, където е използвана думата “незер”, е месианско в собствения смисъл – в Исайя 11:1. Освен това евангелистът не говори за пророк, а за пророци. Затова екзегетите се опитват да свържат думата “нецер” с друга еврейска дума – “цема”, която също означава “клон” и се използва в Исайя и в други пророци (Ис. 4:2; Йер. 23:5, 33:15; Зах. 3:8, 6:12). Следователно, ако в някои пророци бъдещият Избавител е наречен “цема”, което означава “клон”, а в Исайя – “нецер”, което също означава “клон”, то евангелистът, доближавайки думата “нецер” до името Назарет, е имал пълното право да нарече Христос назареец, т.е. Клон, и казва, че Той е бил наречен така не въз основа на едно старозаветно пророчество, а на няколко, т.е. пише: “казаното чрез пророците”.