Илюстративният начин на обяснение на случая, възприет от Христос, показвал, че ако евреите били независим народ, монети като денария нямало да бъдат в обща употреба. Използването на римски монети показвало зависимостта на евреите от кесаря и те трябвало да погледнат тази съвременна реалност право в очите. Смисълът на стиха може да се обобщи само с една дума: “ако”. Ако Ми покажете монетата, с която плащате данъка, ще ви стане ясно дали той трябва да бъде плащан, или не. Ако ми кажете чий е този образ и надпис, ще разберете на кого трябва да плащате данъци. Спасителят не казва само: “Чий е този образ?” или “Чий е този надпис?”. Но свързва двата въпроса. Когато се вгледаш в изображението върху монетата, няма как да се усъмниш, че това е образът на кесаря, а за тези, които не го познавали или не са виждали лично кесаря, надписът свидетелствал за това.
На денария вероятно бил изобразен бюст на император Тиберий с надпис: TI CAESAR DIVI AVG F AVGUSTUS, т.е. “Тиберий цезар, син на божествения Август, Август”. На обратната страна на монетата може би били изписани буквите: PONTIF MAXIM, т.е. “pontifex maximus”.