Според Марк и Лука фарисеите разбрали, че Спасителят в притчата за злите лозари говори за тях (Марк12:12; Лука 20:19). Ето защо те поискали да Го уловят на дума (Марк 12:13; Лука 20:20). При Матей тази връзка не е толкова ясна, колкото при останалите синоптици, но техните сведения хвърлят светлина и върху неговите изрази.
В крайна сметка можем да заключим, че фарисеите са били раздразнени не само от притчата за злите лозари, която присъства в текстовете на всички синоптици, но и от притчата за сватбата на царския син, която е разказана в тази връзка само в Матей; Враговете на Христос са могли да изтълкуват тази притча не в своя полза, ако я бяха чули. Така казаното от Матей в разглеждания стих изглежда естествено и последователно.
Що се отнася до времето, както в Матей, така и в паралелните разкази на Марк (Марк 12:13-17) и Лука (Лука 20:20-26), то не е определено. Със сигурност може да се твърди само едно – че тези събития са продължение на предишните и са се случили на третия ден от еврейската седмица, или по нашему – във вторник. Възможно е фарисеите да са отишли и да са се съвещавали, докато Спасителят е казвал притчите, но по-вероятно е това да е станало след тях.
Смята се, че това не са били официални представители на партията, бивши членове на Синедриона (както е в Мат. 21:23, Мат. 21:45), а че цялата случка е станала независимо от Синедриона, като фарисеите са действали като отделна и самостоятелна партия. Събранието се е състояло може би сред тълпата, която се е намирала в храма или е заобикаляла Христос.
Гръцкият глагол παγιδεύσωσιν е характерен. В целия Нов Завет той се среща само тук, при Матей, и произлиза от πάγη – παγίς (Лука 21:35; Рим. 11:9; 1 Тим. 3:7, 6:9; 2 Тим. 2:26), което означава мрежа, примка, капан. Тъй като улавянето на Христос на дума е било важно за враговете Му, на срещата си те, разбира се, са използвали всичките си сили и способности, за да измислят възможно най-хитро въпрос, чрез който да поставят Христос в затруднено и дори безизходно положение.