(срв. Марк. 12:6; Лук. 20:13).
Ако под господаря в тази притча се разбира Бог, тези думи очевидно не са напълно приложими към Него. Тук сякаш става дума за грешка в разчетите, за несбъдване на надеждата, за непознаване на истинския характер на лозарите и техните намерения. Всичко това се обяснява с факта, че тук “Господ представя Своя Небесен Отец като разсъждаващ по човешки” (Алфорд).