Отговорът на книжниците бил даден пред очите на целия присъстващ народ. Как са могли да кажат: “Ние не знаем”, когато целият народ е знаел, че Йоан е пророк? Защо първосвещениците и старейшините се страхували от убиване с камъни за други отговори, а за този – не? Това може да се обясни, първо, с факта, че те са искали да разберат, така да се каже, какво ще каже по този въпрос самият Христос публично, и, второ, с факта, че началниците на храма са имали критично отношение към учениците и дейността на Йоан. Хората са били убедени, че Йоан е пророк. Но, както трябва да предположим, началниците на храма дълго и предпазливо са се опитвали да разубедят народа в това. С помощта на различни политически методи те успели да постигнат това, но не напълно. Постигнали са само да внушат на хората съмнения относно дейността и учението на Йоан; може би са накарали много от хората да се разколебаят в мнението си за Йоан. “От небето и от хората” – Това са били двата противоположни полюса в оценката на учението и дейността на Йоан – положителният и отрицателният. Ако отговорът бил положителен, можело да се очаква всенародно изобличение от страна на Христос; ако бил отрицателен, можело да се очаква убиване с камъни. Ето защо началниците много внимателно избират средния път, без да искат да кажат директно “да” или “не”. Йоан може да е пророк, но може и да не е пророк. Този среден път бил фалшив, те лъжели. Ако вътрешно били убедени, че Йоан е пророк или не е пророк, трябвало да го кажат директно. В отговора Си Христос не им казва, че не знае. Οὐκ εἶπεν, οὐδὲ ἐγὼ οὐκ οί῀δα ἀλλὰ τί; οὐδὲ λέγω ὑμῖν (“Христос не им каза: Нито Аз зная, но какво тогава? Нито пък: Аз ще ви кажа”, св. Йоан Златоуст).