Звездата, която се явила на влъхвите, била същата, която те видели у дома си, а може би и по време на пътуването си до Йерусалим. В това ни убеждава неподлежащият на друго тълкуване разказ на евангелиста за звездата, “която мъдреците видяха на изток”. Но сега тя имала друго значение за тях. Преди това те я познавали само като звезда, известила за раждането на някакъв велик Цар. Сега те били уверени, че този Цар вече се е родил и то точно във Витлеем. Добавило се ново знание за Царя. Ако обърнем внимание на това каква разлика съществува във възгледите на хората за едни и същи неща, които зависят от просвещението и развитието на техния дух, то лесно може да разберем психологическото състояние на влъхвите. Сега им се струвало, че звездата върви пред тях, радва се с тях, показва им мястото (тоест Витлеем), където се родил Младенецът. Влъхвите били като морски пътешественици, които плават по звездите, сочещи им пътя. Сред вълненията и бурите – каква радост е да видиш звездата, която сочи към тихия пристан!