Причините, поради които фарисеите се приближават до Иисус Христос именно сега и Му задават този конкретен въпрос, не са ясно посочени нито от Матей, нито от Марк. Но според сведенията на евангелистите подобни изказвания са били плод на постоянно развиващата се враждебност към Христос. Това ясно се вижда от думата “изкушавайки” (πειράζοντες), употребена и от двамата евангелисти, която показва желанието на фарисеите да хванат Христос в капан, да Го злепоставят, особено пред простите Му слушатели, да подкопаят доверието в Него, за да могат по-лесно да постигнат целта си – а именно, да се отърват от Него, дори с помощта на убийство. Знаем, че Христос вече няколко пъти разобличил тези уловки на враговете Си чрез Своите отговори. Но враговете Му не само че не се въздържали от нови нападки срещу Него, но ставали все по-зли. “Такава – казва Йоан Златоуст – е злобата и такава е завистта, безсрамна и нагла. Макар и да я отблъснеш хиляда пъти, тя ще нападне отново толкова пъти!”
Фарисеите искали да изкушат Христос с така наречения “рогат” (cornutus) силогизъм. Ако Той каже, че е възможно да се разведеш с една жена по каквато и да е причина и да си вземеш друга, щеше да учи на нещо, което противоречи на здравия разум, или, както се изразява Йероним, щеше да учи на “срамота” (puditiae praedicator sibi videbitur docere contraria, проповедникът на целомъдрието ще изглежда, че учи обратното). А ако Спасителят отговори, че е възможно да се разведеш не по всякаква причина, щеше да се провини като че в светотатство (quasi sacrilegii reus tenebitur – Йероним) и щеше да се противопостави на учението на Мойсей, или, казано по-точно, на учението, дадено от самия Бог чрез Мойсей.
Блаж. Теофилакт се изказва малко по-ясно от Йероним, а подобно мнение се среща и у Евтимий Зигавен. И двамата обръщат внимание на предишното поучение на Христос за развода, дадено в Проповедта на планината (вж. коментарите към Мат. 5:31-32), и казват, че сега фарисеите искали да поставят Христос в противоречие със самия Него, тоест със собствените Му думи и учение, казани тогава. Ако Той беше казал, че е позволено да се разведеш с жена по каквато и да е причина, фарисеите щяха да възразят: “Как тогава си казал преди, че не е позволено да се разведеш с жена, освен при прелюбодейство? А ако Той беше казал, че не е позволено да се разведеш с жена, те щяха да Го оклеветят, че предлага нови закони, които не са в съгласие със законите на Мойсей.
Трябва да се добави, че по онова време въпросът за развода се изострил много поради спора между двете фарисейски школи – на Хилел и Шамай, относно това как трябва да се тълкува еврейският израз от Втор. 24:1, посочен като причина за развод, “ерват дабар”. Не е необходимо да се впускаме в обсъждане на непосредствените поводи за това противоречие, а е достатъчно само да посочим самия факт на съществуването му. Хилел, който живял около двадесет години преди това, учел, че е допустимо мъжът да се разведе с жена си по каквато и да е причина. От друга страна, Шамай твърдял, че разводът е допустим само поради непристойно поведение на съпругата.