Изброявайки заповедите, които трябва да се изпълняват, за да се влезе във вечния живот (стихове 18-19), Христос не нарича богатството зло, нито казва, че за вечния живот е нужно непременно да се отречеш от богатството и изобщо от всяко имущество. Най-близкият смисъл на Неговия отговор е даже, че е достатъчно да се изпълнят посочените от Него старозаветни заповеди, за да влезеш във вечния живот. Но това изпълнение предполага много градации и не може да се каже, че човек, спазвайки едно или друго, е станал наистина съвършен.
Този, който не убива ближния си с оръжие, разбира се, постъпва добре и постъпва според Божията заповед. Но този, който не го убива дори с дума, постъпва по-добре. Още по-добре постъпва този, който избягва да му причинява обида и каквато и да било вреда. Има хора, които не само че не убиват никого с оръжие или думи и не нанасят никому вреда, но дори не казват нищо лошо за ближните си. Това е още по-високо стъпало при спазването на същата заповед. Същото важи и за останалите заповеди. Думите на Христос в стих 21 изглежда се отнасят най-близо до заповедта, изложена в края на стих 19: “Възлюби ближния си като себе си”. Какво означава това?
При спазването както на другите заповеди, така и на тази, са възможни много степени. Човек може да обича ближния си като себе си и да се ограничи до безполезна и неефективна любов. Човек може да обича на дело, но не и на думи. Възможно е да обичаме ближните си по такъв начин, че да положим живота си за тях. В стих 21 Христос посочва една от най-високите степени на съвършената любов. Тя се състои в това да раздадеш цялото си имущество, за да облекчиш страданията на ближните си от любов към тях. Това е, което е предложено на младежа, който желае да бъде съвършен и казва, че е “опазил всичко това”, включително любовта към ближния, още “от младини”.