(Срв. Марк 10:18; Лук.18:19).
Според Марк и Лука Спасителят, сякаш възразявайки срещу това, че младежът Го нарича благ, всъщност отнася към Себе Си това Божие свойство – благостта; следователно смисълът на Неговия въпрос е следният: Ти Ме наричаш благ, но никой не е благ, освен само Бог; затова се обръщаш към Мен не просто като към обикновен учител, а като към учител, който е благ и следователно има равно достойнство с Бога. С други думи, в отговора на Христос към младежа се срещаме със скрито и изключително фино, почти невидимо за околните учение за Неговата божественост и равенство с Бог Отец. Според Матей (в гръцкия текст) е различно: “защо Ме питаш за доброто?”.