(Срв. Мат. 23:12; Лука 14:11, 18:14).
Не трябва да считаме, че мислите, изложени в стихове 3 и 4, са напълно тъждествени. В 3. стих се излага общата мисъл, че учениците трябва да се уподобят на деца, тоест на всички, свойствени на тях добри качества. Стих 4 е извод от предишния, към което насочва частицата οὖν („и тъй“), като тук е показана конкретната черта на детския характер, а именно смирението. Буквално: „и тъй, който се смири като това дете, той е по-голям в царството небесно“.