За Иесей се знае, че имал осем сина (1 Цар. 16:1-13), а според 1 Пар. 2:13-15 – седем. Най-малкият от тях е Давид. Иесей живеел във Витлеем и бил син на Овид, ефратец от Юдиното коляно; по времето на Саул той бил достигнал преклонна възраст и бил най-възрастният сред мъжете. По време на преследването на Давид от Саул той бил в опасност. Говорейки за раждането на Давид от Иесей, евангелистът добавя, че “Иесей роди Давид цар”. Няма такава добавка, когато се говори за други царе, които са били потомци на Давид. Може би защото е било ненужно, достатъчно е било да се посочи само Давид като цар, за да се покаже, че с него започва поколението на царете – предците на Спасителя. Давид е имал, наред с други, и синовете Соломон и Натан. Евангелист Матей проследява по-нататъшното родословие по линията на Соломон, а Лука (Лука 3:31) – по тази на Натан.
Соломон бил син на Давид “от Уриевата жена”, т.е. от жена, която преди това е била жена на Урия. Подробностите за това са дадени във 2 Цар. 11:2 и Цар. 12 и са общоизвестни. Евангелистът не споменава името на Вирсавия. Но споменаването ѝ тук е израз на желанието му да посочи отклонение от правилния ред на родословието, тъй като бракът на Давид с Вирсавия е бил престъпление. За Вирсавия се знае много малко. Тя е била дъщеря на Амиел и съпруга на хетееца Урия и по всяка вероятност се е отличавала с много лични добродетели, щом е станала любима жена на царя и е имала значително влияние върху него. По нейна молба Соломон е провъзгласен за наследник на царския престол.