Първото изречение на стиха на Матей е буквално подобно на това в Марк 6:42. В Лук. 9:17 думата “всички” е преместена: “и ядоха, и всички се наситиха”. Йоан добавя: “И когато се наситиха, рече на учениците Си: Съберете останалите къшеи, за да не се изгуби нещо”. Тази последна заповед, която косвено свидетелства за реалността на чудото, защото би изглеждала странна при измислица, не се среща при другите евангелисти. Но всички те са единодушни в твърдението, че са събрани 12 коша с къшеи (Марк, освен за къшеи хляб, говори и за остатъци от риба). “Но чудото не се ограничило с това (т.е. с умножаването на хлябовете). Господ сторил така, че да има излишък, и излишъкът не бил в цели хлябове, а в късове, за да покаже, че това са именно остатъците от онези хлябове и за да могат онези, които не са присъствали на извършването на чудото, да знаят, че то се е случило” (св. Йоан Златоуст).
На въпроса откъде са дошли тези “кошове” (κόφινοι) се отговаря, че те са били обичайно притежание на евреите. Дори Ювенал говори за тях (Saturae, III, 14 и VI, 542: judaeis, quorum cophinus foenumque supellet). Евреите често ги използвали, когато пътували. В настоящия случай обаче кошовете изглежда са били малко на брой в сравнение с броя на събралите се. Това, което е било в тях, вероятно е било изразходвано по време на пътуването и те са били празни. Тъй като броят им е 12, може да се предположи, че са принадлежали на самите апостоли.