Матей пропуска казаното в Марк 4:14; Лука 8:11 (втората половина на стиха). Изложението на речта на Спасителя е различно във всички синоптици. Буквално при Матей гласи: “при всеки, който слуша словото за Царството и не разбира, идва…” Такава реч се нарича анаколут (непоследователна) и тук е използвана за по-голяма изразителност. Речта без анаколут би била: Лукавият идва и похищава посятото в сърцето на всеки, който слуша словото за Царството и не разбира.
По-нататък в руския превод стои: „ето кого означава посеяното при пътя“. Това е отклонение от образа, тъй като не човек, семето се сее. Руският превод обаче точно предава смисъла на гръцкия: οὖτός ἐστιν ὁ παρὰ τὴν ὁδὸν σπαρείς. Но вместо думите „този е посятият край пътя“, трябва да бъде „ето кое е посятото край пътя“ или „такава е земята край пътя, на която е посято“.
Същото е и в следващите стихове. Но подобни случаи са често срещани в източната реч. Някои са опитвали да избегнат трудността, като са свързали думата οὖτος с λόγος. Но такова обяснение не е в съгласие със стихове 20, 22 и 23. Същото е и в следващите стихове. Но подобни случаи са често срещани в източната реч.
Някои са опитвали да избегнат трудността, като са свързали думата οὖτος с λόγος. Но такова обяснение не е в съгласие със стихове 20, 22 и 23. Смисълът на речта обаче е ясен. Семето е едно и също навсякъде и за всички, но семето не расте без земята и земята не ражда без семето; растежът или смъртта на семето е резултат от удобството или неудобството на земята.
Трябва да отбележим, че в цялото Христово обяснение на притчата предишната реч навсякъде се повтаря с пояснителни допълнения.