“Който има” както на руски, така и на гръцки език, е подчинено изречение, което няма към себе си главно изречение, въпреки че речта е напълно правилна и разбираема. То е nominativus absolutus (вж. коментарите към Мат. 12:36). Подобни изрази се срещат в Мат. 25:29 в притчата за талантите. Възможно е това да е било поговорка, изразяваща обща истина по отношение на светските и духовните блага. Примерите за отнемане от нямащите на това, което имат, са често срещани и добре познати. Нашата руска поговорка “където е тънко, там се и къса” изразява същата мисъл. В Евангелията, разбира се, се говори само за духовното.
“Това, което хората са имали, им се отнема, защото нямат това, което е трябвало да имат”. Учениците са имали по-голяма способност и възприемчивост към новото учение и затова са могли да придобият повече от останалите хора. Августин тълкува израза “който има” в смисъл на utitur – ползват се, и го прилага към проповедниците. Проповедникът, който проповядва божественото учение на другите, не усеща липса в учението и думите, които изрича и проповядва, но ако някой не се ползва от учението, дори смисълът му се замъглява и изчезва.