Това е допълнително и самостоятелно доказателство за правилността на Христовото поведение да не забранява на учениците Си да откъсват класове в съботния ден и за това, че фарисеите не са били прави, което е в тясна връзка с предходната беседа и я обяснява с позоваване на старозаветно пророчество. Дори в старозаветния закон, даден в съответствие с коравосърдечието на евреите, милосърдието е поставено над жертвите. Още повече то трябва да бъде поставена над тях сега, когато е дошло “по-голямото” в сравнение със старозаветния закон. Осъждането на невинните от страна на фарисеите не се дължи на тяхното непознаване на Писанията (Матей 12:3,5 – οὐκ ἀνέγνωτε), а на липсата на любов в сърцата.