(срв. Марк. 3:27; Лук. 11:21-22)
Предходният стих 28 съдържа първото заключение, което трябва да се направи от доказателствата, приведени от Христос. Както те, така и заключението са били достатъчни сами по себе си. Но разглеждайки темата от друг ъгъл, Спасителят представя още доказателства на съмняващите се. В Лука 11:21-22 речта, макар и да е почти идентична по смисъл, се различава по израз. Тук Матей е по-близо до Марк, отколкото до Лука.
Думата “или” се превежда по различен начин: “иначе”, “и”, “дали”; арабският превод е “и”. Не можем да се съгласим с мнението, че членуването пред ἰσχυροῦ тук означава особена сила. То просто насочва към предходното, за което вече е говорено, тоест към сатана или Веелзевул, защото е ясно, че именно той трябва да се разбира като “силен”, макар че речта има и малко по-общ смисъл. Това е образно изказване, напомнящо на Ис. 49:24. Образите са взети от действителния живот. Смисълът на речта е ясен. Отнесена към делото на Христос, тя се характеризира с голяма убедителност. Ако някой е силен, не е лесно да бъде нападнат и имуществото му да бъде ограбено. Така че Христос не би могъл да противодейства на дявола, ако той беше достатъчно силен, за да попречи на изгонването на подчинените му бесове.