„Ще роди Син“ – глаголът (τέξεται) е същият като употребения в стих 25, който указва самия акт на раждането (срв. Бит. 17:19; Лука 1:13). Глаголът γεννάω се използва само когато трябва да се обозначи произходът на децата от бащата.
„Ще наречеш“ – така е на гръцки език, в славянските и някои руски издания се използва: „ще нарекат“. Не е използвано повелително наклонение (наречи), а бъдеще време за изразяване на смекчени заповеди, както е и при нас и които понякога не се отличават по форма от повелителното наклонение (напишете, научете, вижте и т.н.)
„Защото Той ще спаси народа Си от греховете Му“ – именно Той, само Той ще спаси народа (на гр. език, на рус. ез. – хората Си), тоест известният народ, принадлежащ именно Нему, а не на някой друг. Тук на първо място се разбира еврейският народ – вероятно така Йосиф е разбрал тези думи; а след това хората от всеки народ. Но от еврейския народ и от другите народи ще спаси само онези, които са Негови последователи, които вярват в Него, които са Негови.
“От греховете му” – не от наказанието за греховете, а от самите грехове – много важна забележка, която показва автентичността на Матеевото евангелие. Още в самото начало на евангелското благовестие, когато последващото дело на Христос все още не е ясно и определено, се посочва, че Иисус Христос ще спаси Своя народ от греховете му, не от подчинение на светската власт, а именно от греховете му, от греховете срещу Божиите заповеди. Тук имаме ясно указание за естеството на бъдещата “духовна дейност” на Христос.