По същество разказът е един и същ при тримата евангелисти, но се забелязва разлика в изразите. Изразът “по онова време” тук трябва да се разглежда като неопределен, както и другите изрази от същия вид, които вече бяха разгледани (“тогава”, “в онези дни” и т.н.). Дори и тук те служат повече за свързване на речта, отколкото за определяне на времето, и не е необходимо да се предполага, че Мат. 12:1-8 се случва точно “по това време” или непосредствено след думите на Христос, приведени в края на 11 глава. Според много коментатори събитията, за които Матей разказва тук, са се случили или малко преди втората Пасха от Христовото служение (втората година от Христовото служение, 28-ата според нашето описание), или малко след това. Ако тогава е била жътвата на ечемик, то това е станало малко преди Пасхата; ако е имало жътва на пшеница, то това е станало малко след Пасхата. Следователно Спасителят не е бил в Йерусалим по време на тази Пасха. До смъртта на Спасителя оставало една година.
От свидетелството на Лука (ἐν σαββάτῳ δευτεροπρώτῳ) някои смятат, че това е станало в първата събота след Пасхата на 28-та година. Иисус Христос се разхождал с учениците си из засетите ниви в събота. Това преминаване през нивите едва ли е било направено с намерението да се покаже, че Спасителят нарушава (λύων) отеческите закони, а учениците – съботния закон (блаж. Теофилакт). По същия начин не е необходимо да се предполага, че с Иисус Христос, освен учениците, е вървяло и множество хора. Откъсването на класовете от учениците е станало “в съботите” (τοῖς σάβββασιν) – на гръцки език в множествено число. Но, както показва Т. Цан, терминът “събота” и “съботи” е използван безразлично, както е видно от Мат. 12:1, 10-12, 28:1; Марк 1:21; Лука 13:10; Деян. 17:2.