„Но когато Йосиф намисли това“ – думата “помисли” в гръцкия език предполага колебание и съмнение и дори страдание. „Ето, Ангел Господен“ – думата „ето“ се използва предимно в Евангелията на Матей и Лука и придава особена сила на речта, която я следва. Тук читателят или слушателят е поканен да обърне специално внимание на казаното. По-нататък евангелистът описва как съмненията и колебанията на Йосиф са били отстранени. По време на Благовещението Ангел Господен се явява на Девата наяве, защото от нейна страна се изисквало съзнателно отношение към благовестието на Ангела и съгласие; благовестието на Ангела към Мария се отнасяло до бъдещето и било висше. На Йосиф Ангелът се явява насън, за да му съобщи Божията воля, избирайки съня като инструмент или средство, при това по-малко съвършено от видението в будно състояние. Благовестяването на Йосиф не е имало същото значение като благовестяването на Мария – то е било просто предупреждение.
“Ангел” означава вестител, пратеник, но тук не става дума за обикновен вестител, а за “Господен”. Както можем да заключим от Евангелието на Лука, това бил архангел Гавриил. Той казва на Йосиф насън (“Йосиф, син Давидов” – в гръцкия именителен падеж вместо звателен) да не се страхува да приеме Мария, своята съпруга.
„Не бой се“ – тук в смисъл, не се колебай да направиш нещо.
„Да приемеш“ – Тълкуването на тази дума зависи от това дали Мария е била в дома на Йосиф или извън него. Ако е била, “да приемеш” би означавало да възстанови правата ѝ като годеница; ако не е била, тогава освен това възстановяване думата би означавала и приемане в дома на Йосиф от дома на баща ѝ или на някой роднина.
„Жена ти“ – не е в смисъла на „като твоя жена“. Причината, поради която Йосиф е трябвало да приеме Мария, е “заченалото се в нея”, т.е. Младенецът, който още не е бил роден, а само заченат, оттук и използваният среден род. От момента на съновидението Йосиф е трябвало да стане пазител и закрилник както на Майката, така и на Младенеца.