(вж. Лук. 10:21).
Според някои думите “в онова време” просто означават някакво неопределено време и речта от стих 25 няма връзка с предходната. Потвърждение на това мнение намираме във факта, че думите от стих 25 много приличат на тези от Лука 10:21, изречени след завръщането от проповед на 70-те апостоли. Как е било в действителност, засега е невъзможно да се каже. Но във всеки случай читателят не може да избяга от впечатлението, че изразите в Матей и Лука са били изречени еднократно и че връзката, дадена от Лука, е малко по-ясна, отколкото в Матей. Матей заменя “в онзи час” (Лук. 10:21) с “в онова време” и вместо “радваше се духом” пише “каза”, “отговори” (ἀποκριθείς). Но на какво точно е отговорил, остава неясно. Последният израз се смята за хебраизъм, който се среща и на други места в Стария и Новия завет.
Съвсем не е необходимо преди това да е имало въпроси и ἀποκριθείς да е изложение на техния отговор. С него просто започва нова реч (срв. Второзаконие 21:7; Йов 3:2; Исая 14:10, 21:9). Гръцката дума, преведена на руски език като “прославям”, означава в собствен смисъл “изповядвам”. Но както отбелязва Августин, тук тя съвсем не означава изповядване на греха, – изповядването не е присъщо само на грешника, а понякога и на този, който възхвалява. Ние принасяме изповед или като хвалим Бога, или като обвиняваме себе си.
В Матей Спасителят тук за първи път нарича Бога Свой Отец. Към думата Отец е добавено “Господ на небето и земята”, вероятно с цел да се покаже, че от волята на Бога, като Владика на света, зависи да скрие “тези неща” (ταῦτα) от мъдрите и разумните. Във връзката, дадена от Матей, ако тя съществува, ταῦτα означава “сили”, които хората от Хоразин, Витсаида и Капернаум не признават в истинското им значение, както и пътищата на божествена мъдрост, които евреите не разбират. Глаголите “укрил” и “открил” са поставени в аорист, за да изразят идеята, че става дума за минало време, за минали действия на Владиката на света.
Мъдри и разумни тук се наричат хората, които са възприели лъжлива мъдрост и заедно с нея са загубили здравия си разум. Привързани към лъжливата си мъдрост, към лъжеученията си и горди със своята мъдрост, те не знаят и не могат да разберат простите тайни или истини на Божието царство, които се откриват на хората с чисто сърце, които са като младенци.