Според общото мнение на древните тълкуватели, което е особено добре изразено от Йоан Златоуст, Йероним и Теофилакт, забраната да се проповядва на езичниците и самаряните се дължи на факта, че учениците е трябвало да проповядват първо на юдеите, които след това не са имали никакво оправдание да кажат, че първоначалната проповед не е била насочена към тях, и да се позоват на този факт в свое оправдание. Като паралел на това се посочва Деяния 13:46. Забраната да се проповядва на езичниците и самаряните е дадена въпреки факта, че и езичниците, и самаряните са били дори по-способни от евреите да приемат проповядването на Евангелието. Впоследствие, след Възкресението, тази забрана е отменена.