(Срв. Лук. 12:8).
Буквално: „всеки, който изповядва в Мене (ὁμολογήσει ἐν ἐμοὶ) пред човеците, ще изповядам и Аз в него (ὁμολογήσω κἀγὼ ἐν αὐτῷ) пред Моя Отец Небесен“. Мисълта, която искал да изрази тук Спасителят, е разбираема. Ὀμολογέω означава, между другото, признавам, а по отношение на Христос означава Той да бъде признат за Месия и Неговото учение за божествено. Подобно признаване може да се изрази не само с думи, но и с дела.
Връзката с предходния стих също е ясна. Започвайки да говори за гоненията заради Неговото име, Спасителят казва какви може да бъдат техните последствия. Те заставят мнозина заради страх или светските привързаности да се отрекат от Него, подобно на Петър. Предвиждайки това, Христос казва какви могат да бъдат последиците от подобно отричане. Теофилакт обяснява, впрочем, този стих по малко по-различен начин: „Не е казал: който изповядва Мене, но в Мене, тоест в Моята сила. За отричащите се не е казал: в Мен, но от Мене, показвайки по този начин, че се отрича този, който няма помощ свише“.