Умишлено е избран примерът, с малките незначителни птичета въобще (στρουθία), а не с врабчетата (макар στουθίον да означава и врабче), и при това не едно, но две, за да покаже още по-ясно тяхната малка стойност. При Лука вместо две са пет, πέντε. Напътствието вероятно е имало предвид познатите на всички обичаи за продажбата на птички на пазара.
Медната монета в обращение в Палестина тогава била аса – старолатинският асарий и след това гръцкият ἀσσάριον. Стойността на аса се равнявала първоначално на 1/10 от динария, а след Пуническата война (217 г. пр. Xр.) – само на 1/16 от динария. Най-малката монета била прута – 1/8 от аса, тя била идентична с лептата в Новия Завет, равна на половин кодрант.
Изразът „няма да падне“ има по-общ смисъл – няма да погине, независимо от причините за тази погибел. Затова е безсмислено да се разсъждава дали дадена птица загива, защото е хваната в примка, простреляна е, пада от небето или от клоните и т.н.