Първото впечатление, което остава в ума ни при прочитането на този стих, е, че Христос изпращайки учениците на проповед, и Сам е искал да се отдалечи от тях за повече или по-малко продължително време. Къде се е отдалечил Той, е неизвестно, а какво е правел по това време, е известно само отчасти, но че се е отделил от тях – в това едва ли е възможно да се съмняваме. По такъв начин, най-простият, естествен и близък смисъл на думите на Христос се състои в това, че апостолите няма да успеят да дообходят всичките Израилски градове, когато при тях отново ще дойде, с тях отново ще се срещне Синът Човешки. Сега те трябва да тръгнат сами, Той ги оставя до време. Но тази раздяла няма да е продължителна, Той пак ще бъде с тях. Явно така е разбирал това място свети Йоан Златоуст, твърдейки, че тук „Господ говори не за тези гонения, които трябвало да станат след, но за тези, които трябвало да станат преди Неговите разпятие и страдания“. „Вие няма да успеете да дообходите Палестина, когато Аз веднага ще дойда при вас“. При такова тълкувание не остава без значение и изразът „Син Човешки“. Той би могъл да означава, че Христос ще се върне при учениците не в слава и сила, но в още по-унизено състояние, обезславен, не по-малко страдащ, отколкото и самите ученици.