Нищо не е известно дали апостолите са били бичувани по някакъв начин по време на това първо пътуване. Възможно е Спасителят да е говорил тук, както беше обяснено по-горе, само в пророчески смисъл. Но за това, че гонението на учениците е могло да започне още по време на първото пътуване (макар да не знаем нищо за него), говори злобата на книжниците и фарисеите, която вече се проявила и за която ясно се говори в четвъртото Евангелие.
По онова време бичуването е обичайно за евреите. Разполагаме с доста подробна информация дори за това как са били извършвани тези наказания. Например известното бичуване с четиридесет удара без един, на което е бил подложен апостол Павел. Обикновено се смята, че последният удар не е бил нанесен, за да не предизвика смъртта на осъдения. Първоначално юдейският бич се е състоял само от един камшик, а след това, може би според закона, наистина са били нанасяни 40 удара без един. Но впоследствие този бич започнал да се прави от три камшика и били нанасяни 13 удара, така че били нанесени 39 удара и ако следващият удар бъде нанесен, това би било нарушение на закона, който забранявал на престъпника да получава повече от 40 удара. Това наказание се налагало от съдилища от 3, 7 или 23 души, които били създадени във всеки град, за да решават граждански и наказателни дела. За това, че такива наказания наистина са били изпълнявани в синагогите, имаме неоспоримото свидетелство на книгата Деяния ( Деян. 22:19, 26:11).
Впрочем това е видно и от свидетелството на Евсевий (Църковна история, V, 16), който цитира съчинение на неизвестен автор срещу монтанистите (може би Аполинарий или Аполоний), където се казва, че еврейските жени никога не са били бичувани или убивани с камъни в синагогите. Така че оттук става ясно, че мъжете не са били такова изключение. Предполага се, че бичуването в синагогите се е извършвало с присъди на трибунал от трима души, които са били съдии в тях.