До 7. стих Марк разказва за престоя на Христос в Назарет след чудото с възкресяването на дъщерята на Иаир (Марк 5:43). От разказа на Матей се вижда, че това посещение се е състояло, след като Христос е приключил с поучението си в притчи, което е предложил на хората край морето (Мат. 13:53-58). Според евангелист Лука това събитие очевидно е било в началото на явяването на Христос като Учител в Галилея (Лука 4:16-30). Въпреки това Матей го поставя в същия период от дейността на Христос, както прави Марк, което може да се заключи от следващите разкази в Евангелието на Матей (Мат. 14; Марк 6:14 и сл.). Що се отнася до евангелист Лука, той очевидно не се придържа стриктно към хронологичния ред, като поставя разказа за посещението на Христос в Назарет в началото на Неговата дейност в Галилея: самият той намеква за това (вж. коментарите към Лука 4:16). Следователно не е необходимо (както предлага например Кнабенбауер) да се допуска двукратна проповед на Христос в Назарет.
“и дойде в отечеството Си” (срв. Марк 1:9, 24). С това не се отрича раждането на Христос във Витлеем, а само се посочва, че Назарет е бил местоживеенето на непосредствените предци по плът на Христос (“отечество” – градът, в който са живели отците, прадедите). Евангелист Марк отбелязва, че на това пътуване с Христос са били и учениците Му: Христос не отива в Назарет, за да види роднините Си, а за да произнесе проповед, на която да присъстват учениците Му. Евангелист Марк обръща голямо внимание на начина, по който Христовите ученици са подготвяни от Него за бъдещата си дейност.