Евангелистът завършва частта с притчите с три забележки относно начина на преподаване на Христовото учение.
На първо място, ни съобщава, че с подобни притчи Господ обикновено е говорил “на тях”, т.е. на народа (срв. ст. 1). При това Господ се е съобразявал със способността на слушателите да слушат и разберат учението Му – Той е говорил по такъв начин и толкова дълго време с притчи, колкото народът е можел да Го слуша без умора.
На второ място, евангелистът отбелязва, че Господ свързвал всяка Своя проповед с притча или ги обличал в образни изрази.
На трето място, евангелистът казва, че след това Господ е обяснявал всичко на учениците Си “насаме”. Оттук е видно, че хората не са разбирали правилно Христовото учение за Царството Небесно и са виждали в Христос просто морален учител, подобно на онези равини, които често прибягвали до притчи, за да илюстрират своите възгледи.