“В пустинята” (Марк 1:4).
Евангелист Марк не определя какъв вид пустиня има предвид (Матей изрично я нарича Юдейска пустиня: Мат. 3:1). Това може да се обясни с факта, че Марк, като жител на Йерусалим, е сметнал за ненужно да определя по най – краткия възможен начин какво има предвид под “пустиня”: йерусалимците са свикнали да разбират под “пустиня” именно Юдейската пустиня, т.е. страната между Юдейските планини и Йордан, северозападно от Мъртво море (срв. Съд. 1:16; Пс. 62:1).
“Проповядваше”. Евангелист Марк предава проповедта на Йоан със свои думи, а Матей показва как говори самият Йоан (срв. Мат. 3:1 – 2).
„Покайно кръщение“ (срв. Мат. 3:11) Блажени Теофилакт казва: “Предтечата проповядваше покайно кръщение, за да могат хората, след като се покаят и приемат Христос, да получат опрощение на греховете”. Ясно е, че и този църковен тълкувател отнася “опрощението на греховете” към времето, когато Христос вече ще бъде “приет” с пълна вяра като Изкупител.
“За опрощаване на греховете”. Прощаването на греховете е предпоставка човечеството да навлезе в новия живот, който ще започне с появата на обетования Месия в народа на Израел. Но във всеки случай това опрощение е изглеждало като нещо бъдещо, което тепърва предстои. Всъщност греховете на човечеството може да се смятат за опростени едва тогава, когато за тях бъде принесена наистина удовлетворяваща жертва на Божията правда. По онова време такава жертва все още не е била принесена.