От “всички” болни, доведени при Него, Господ изцели “мнозина”, очевидно тези, които били в Неговото полезрение или които заслужавали да бъдат изцелени (вж. Мат. 8:16). Евангелист Марк добавя към думите на Матей, че Господ не позволявал на демоните да казват, че Го познават. Изглежда, тук е по-добре да се види указание, че Господ изобщо не е позволявал на демоните да говорят. Намек за това откриваме в самия израз, с който тук е обозначена думата “говорят” (λαλεῖν, а не λέγειν). Следователно Господ не позволява на демоните да говорят, защото те знаят за Него кой е Той, а Христос не желае да допусне признаване на Неговото достойнство от устата на бесноватите по причините, посочени по-горе (стих 24). Изцеленията са извършени, както точно посочва Марк, в съботната вечер, когато слънцето вече е залязло. Едва сега свършвала съботната почивка и можело да се осъществи пренасянето на болни, което не било позволено в събота.