Тук Христос предлага втора притча, паралелна на първата – тази за смокинята (ст. 28). Само че тук няма символ, а директно увещание да бдим, за да не бъдем изненадани.
“Както кога някой човек…” Частицата ὡς, която стои тук, несъмнено стои в началото на притчата, както ὥσπερ γάρ в Мат. 25:14, и няма никакво съответствие нито в предходното, нито в следващото изречение, така че има само едно подчинено изречение без главно изречение. Въпреки това главното изречение е ясно – то трябва да бъде взето от ст. 33 и с това добавено главно изречение се получава следната притча: “Призовавам ви да бдите, както човек, който отивайки (ἀπόδημος), остави…” и т.н. Апостолите и всички вярващи тук са представени като слуги, които са получили от своя заминал господар известна свобода на действие (ἐξουσία, в превод не съвсем точно – “власт”; власт – над кого?). Те трябва да бъдат бодри в изпълнението на назначението си, което Христос ще им даде. Особено стражът на портата трябва да бъде буден, а към него на първо място са приравнени апостолите. Разбира се, това не означава, че те ще доживеят Второто пришествие: в тяхно лице Христос се обръща към християните от всички бъдещи поколения, които винаги трябва да продължават да очакват Второто пришествие на Христос за съд.