Прикривайки своето вероломство с външно уважение и любезност, фарисеите се приближили до Спасителя и Го помолили да разреши тяхното недоумение. Те сякаш искали Той без страх и нелицеприятно да изкаже Своето мнение, сякаш наистина се нуждаели от него, за да се ориентират в този нравствен казус от практическо значение, и сякаш вярвали, че само Той може да разреши недоумението им.