Когато Спасителят се върнал при другите Си ученици, Той ги намерил в голямо объркване и затруднение (Мат. 17:14 – 20, Марк 9:13 – 28, Лука 9:37 – 43). Около тях се събрали много хора и довели едно бесновато момче; баща му ги помолил да го излекуват, но те не успели да изпълнят тази молба, което породило подигравки от страна на злъчните юдеи и книжниците, които се гордеели със своята ученост. Именно по време на тези пререкания се появил Христос, който впечатлил хората още повече, защото лицето Му все още сияело от славата на преображението. “За какво спорите с тях?” – попитал Той строго книжниците. Но книжниците били твърде смутени от внезапната Му поява и не знаели какво да кажат.
“погледни на сина ми”, т.е. спри милостивия Си поглед върху него, помогни му (срв. Лука 1:48).
“едничък ми е”. Това е отбелязано само от евангелист Лука.