“глас от облака”. В древността Всемогъщият Господ слязъл на Синайската планина сред страшни гръмотевици, мрак и буря, но сега от ясното небе се спуснал светъл облак, подобен на този, от който в древността Господ говорил на Мойсей при входа на скинията, и засенчил Христос и двамата Му небесни посетители, като изпълнил с благоговеен страх тримата апостоли, когато видели как той се разпростира около тази свещена троица. Този облка беше символ на присъствието на Самия Бог, защото Сам Господ се приближил до това славно зрелище, за да свидетелства за Своя предвечен Син. Появата на Мойсей и Илия не била достатъчна, за да прослави Христос. Когато апостол Петър изразил желанието си, облак светлина ги засенчил и от него се чул глас: “Този е Моят възлюбен син, в когото е Моето благоволение; Него слушайте”.