“явиха се в слава”, т.е. в блясък, заобиколен от небесно великолепие.
“говореха за смъртта Му”. В оригинала на гръцки език е използвана думата “τὴν ἔξοδον αὐτοῦ”, тоест “за Неговия изход”, а не смърт. Това е отбелязано само от евангелист Лука. Под “изход” тук се разбира излизането на Христос от земния живот чрез смъртта, възкресението и възнесението на небето (срв. 2 Петр. 1:15). Те разсъждават за това, за да вдъхнат на присъстващите на Преображението представители на апостолите увереност, че смъртта на Христос, от която те се съблазнявали толкова силно (Мат. 16:22 и сл.), е била предсказана в Стария Завет.