Изповедта на апостол Петър и предсказанието на Христос за Неговите страдания евангелист Лука предава според Марк (Марк.8:27 – 9:1; срв. Мат. 16:13 – 28).
“се молеше насаме”. Само евангелист Лука споменава за тази молитва на Христос.
Господ Иисус заминал за северната част на страната, за един град, известен като Кесария Филипова, търсейки там желания покой. Евангелист Лука не споменава името на този град, който ни съобщава Матей (Мат. 16:13). Градът се намирал в североизточния край на равнината Ел Гуле, покрита с тръстика и блата, и бил недалеч от Дан, крайната точка на северната граница на древния Израил, точно както Вирсавия била крайният предел на южната граница, почти на една линия с Тир, и следователно на такова разстояние, че било почти невъзможно книжниците и фарисеите да Го последват.
Напълно разбирайки недостатъчната готвеност на учениците Си, Христос никога преди това не ги бил питал как гледат на Него. Но сега, когато краят наближавал, било необходимо те да Го познаят в истинското достойнство на Неговото Божество. Той трябвало да се разкрие категорично като очаквания Месия. Да се ограничи като Йоан Кръстител с провъзгласяване на близостта на Божието царство, означавало да остави това царство незавършено и да създаде очакване, че ще дойде някой друг Месия, който да оглави новото Царство.