Евангелист Лука говори за чудото с нахранването на народа, съкращавайки разказа на Марк (Марк 6:30 – 44; вж. Мат. 14:13 – 21). Той само определя по-точно направлението на пътя, по който се оттеглил Христос.
Лодката, очевидно забавена от неблагоприятен вятър, се движела бавно напред, недалеч от брега, а когато стигнала назначението си, се оказало, че целта, за която били тръгнали, изобщо не била постигната. Някои от хората ги били изпреварили и вече се тълпяли на кея, когато лодката докоснала брега, а в далечината се виждала дори тълпа от пасхални поклонници, пътуващи към Йерусалим, тъй като празникът Пасха не бил далеч. Привлечени от нарастващата слава на великия пророк, те се отклонили от директния път и се присъединили към останалите слушатели. Христос бил обхванат от състрадание към тях, защото те били като овце без пастир. Той и учениците Му се изкачили на склона на планината и зачакали хората да се съберат. След това слязъл при хората и ги поучавал, проповядвал за Небесното Царство и изцелявал болните.