Проповедта на учениците имала голям успех и сега те се върнали при своя Учител и с радост Му разказали за това. Но Спасителят бил наскърбен от участта на Йоан Кръстител и затова побързал да отиде на едно пусто място, далеч от оживения Капернаум, за да отдъхне душата Му насаме и да разговаря с учениците Си.
“до един град”. На руски е преведено “близо до града”, докато по-правилно е “към града, наречен Витсаида”, т.е. към североизточния бряг на Генисаретското море. За Витсаида вж. коментарите към Марк 6:45.
Той заповяда на учениците Си да отплават към Витсаида, но не към онази, от която дошли Петър и другите апостоли и която, намирайки се близо до Капернаум, не била “безлюдно място”, а към другата Витсаида, която се намирала в североизточния ъгъл на езерото, малко по-далеч от мястото, където в него се влива река Йордан. Подобно на западната си съименничка, отначало тя била малко селце, но малко преди това Филип, тетрархът на Итурея, я разширил и разкрасил, наричайки я за да се отличава Витсаида Юлия. Добавеното име било дадено в чест на Юлия, красивата, но порочна дъщеря на император Август.