Първото от тези чудесни поучения е притчата за сеяча, която изобразява самото начало на насаждането на Божието слово в сърцето на човека. В страна като Галилея нищо не би могло да бъде по-познато и по-разбираемо от образите и картините, представени в тази притча; а самият сеяч би могъл да бъде там, пред очите на всички, и да сее току-що разорана нива на близкия хълм, спускащ се към езерото.
“излезе сеяч”. Сеячът е Божият Син, Който “излезе” от недрата на Отца, от Неговата съкровеност и стана видим. Кой излезе? Този, Който винаги сее. Защото Синът Божий не престава да сее в душите ни: Той сее добри семена в душите ни не само когато поучава, но и чрез този свят и чрез онези явления, които се извършват с нас и около нас. Той не е излязъл оттам, за да погуби обработващите земята или да изпепели страната, а само за да сее. (блаж. Теофилакт).