Евангелист Лука разказва притчата за сеяча по сходен с Матей и Марк начин (Мат. 13:3 – 9, Марк 4:1-9), но с някои съкращения. Вж. тълкуванието съответно към текстовете на Матей (тук) и Марк (тук).
“говори с притча” – машал, παραβολή, алегория. В съчиненията на еврейските равини това е била любима форма за излагане на една или друга истина. Обикновено те са предшествани от въведение: ״Ще ви разкажа една притча. Какво е подобието на една позната вещ? На това и това” и т.н. (Едерсхайм, 1, стр. 581). Така че притчака не е била непозната на евреите, защото още в Стария Завет има опити да се изяснят някои истини по този начин (Съд. 9:7 – 16, Ис. 5:1 и сл., Йезек. 13:11 и сл.), а по времето на Христос тя е била в постоянна употреба сред равините.
Основната ѝ черта е представянето на нравствената или религиозната истина в по-жива форма, отколкото е възможно при обикновеното изложение, и за тази цел учителят използва най-обикновени и добре познати явления от природата или обикновения живот – явления, сравнението с които ярко представя пред очите на слушателите излаганата истина и я запечатва трайно в паметта им. По същността си притчата е близка до баснята, доколкото допуска възможността за въвеждане на измислени събития в разказа; но се различава от нея по това, че постоянно държи на правдоподобността и не позволява да се приписват на тези или други участници, изведени в нея, такива свойства, които са им чужди по природа.
Бидейки изключително проста, тя в същото време винаги се характеризира със сериозен и възвишен характер; и от най-простите явления извлича най-дълбоките истини, способни да се запечатат трайно в съзнанието на слушателите. Целият заобикалящ ни живот предоставя неизчерпаем материал за притчите на Христос, който с наистина божествена мъдрост въплъщава в тях истината за Небесното Царство. Сеячът на близкия склон, плевелите в полето, обикновеният кълн от синапено зърно, квасът в тестото, случайно намереното от орача съкровище и много други неща от този род Му служели като повод да представи под най-завладяваща форма най-дълбоките истини, които човешкият ум може да възприеме. Макар че и други учители не без успех са използвали формата на поучението, само при Христос тази форма е получила онзи истински божествен и възвишен характер, който е превърнал притчата в едно от най-силните средства за влагане на най-великите истини на Божието царство в сърцето на човечеството.